Сънищата са игра на природата. Те са необходимост за нашия живот и са многофункционални. Имат лечебна роля, дори когато са неразбрани. От експериментите в лабораториите по сънища ни е известно, че ако попречим на хората да сънуват, можем дори да ги убием. Това е било забелязано и при изследването на животни. Има тежки физически и психически симптоми всеки път, когато събудим спящите във фазата REM*. Известно ми е, че сънищата имат биологическа и психологическа възстановителна функция. Влияят ни положително, дори когато не ги разбираме. Човек, който не анализира и не разглежда сънищата си, може да има най-невероятните сънища, повтарящи се през определени години, без начало и без край. Това е така, защото тези хора не се опитват да ги обсъждат, да ги свържат със съзнанието. Това, което правя като тълкуващ съня, е просто да усиля неговата лечебна функция, като осигурявам едно резонансно пано, така че получаваме по-силни възстановителни качества, отколкото ако това се случваше самостоятелно. Точно както кокошката, която иска пилето да яде: тя удря с човка по пода и това го стимулира; ето как то се учи да се храни след излюпването си. На един пруски гледач на пилета веднъж му хрумнало да постави цели семейства върху такива звукови табла. Когато кокошката кълвяла, звукът бил много по-силен и пилетата се хранели много по-добре. Те наддали по-бързо, защото ядели двойна порция. Струва ми се, че нашето тълкуване на сънищата е точно като звуковите табла на прусака. С тях просто се опитваме да усилим лечебния ефект на съня. Това също обяснява защо интерпретацията не бива да бъде интелектуална, а по-скоро емоционална, и да не тълкува съня докрай - за да остане усещането за притежание. Този, който тълкува сънища, не бива да чувства съня като напълно разбран, защото това ще убие резонанса. Тълкуването на съня е по-скоро начин да се разговаря около съня, така че неговото послание да бъде чуто по-добре. Само тогава има лечебен ефект.
Сънищата са като вятъра. Вятърът е лечебната сила на духа.
*Rapid Eye Movement - бързо движение на очите (англ.)
Убедих се от житейския си опит, че когато някой разказва сънищата си, много често не става дума само за един спешен, а за най-деликатния от неговите интимни проблеми в момента. Човек отваря тесен процеп към тъмната пропаст на своя вътрешен свят. Това ме задължава да преведа езика на съня на езика на клиента си. Затова често наричам тълкуването на съня клинично тълкуване в смисъл на терапевтичните последствия от това тълкуване. По рядко съня има прогностична тенденция, даваща указания за предстоящия ден. Тогава съня ни информира като оракул за предстояща проблематика по житейския ни път и дава съвети за справяне и преодоляване на пречките по пътя.
Истината е, че всеки от нас, дори и да не съзнава това, сънува не по- малко от час или два на нощ. Сънищата на петдесет годишен човек са с обща продължителност пет години, около 1800 дни или 45 000 часа. Този дълъг нощен живот протича извън времето и пространството. Това е паралелен свят в който ние живеем докато спим. Около една трета от съществуването си прекарваме в сън, а една четвърт от това време ние сънуваме и сме в друго измерение. И макар, че Азът ни не е творец на този свят, няма нищо по-лично от съня. Истината за нас се появява без да искаме, без да имаме заслуга за това. Морален дълг на всеки е да не отхвърля сънищата си, а да се опита да ги разтълкува.
Всеки е способен да разтълкува сънищата си. Но на практика само професионалистът може да направи това правилно. За да се доближа максимално близо до тази цел в практиката си завися от четири главни условия за тълкуване:
- Отделям значително внимание за сънищата, защото правилното им тълкуване и осмисляне могат да променят живота ни.
- Познания за езика на съня, който винаги е само символен. Понеже съня е абстрактно усещане, единствения начин да бъде изразен е чрез знаци, образи и символи. Трудно е да се изтълкува един символ докрай. Но си струва усилието да натрупаме познания по психология, по история на религиите, по митология, да сме наясно с всеобщите и частни символи и т.н. цяла камара от знания.
- Третото условие е никакви предразсъдъци и заблуди по отношение на сънуването. Повтарям си непрекъснато, че всеки сън е отправен от нас към нас и не засяга никого другиго освен нас. Той е нещо съвсем лично, но не бива да го възприемаме буквално. Съня засяга единствено сънуващия го! Нищо повече.
- Преди всяко тълкуване трябва да разбера какъв е сънуващия и какво търси. Не забравям, че истинската ни същност не е такава, каквато ни се струва. Истинската ни същност е обективно несъзнавана. В субективното ни несъзнавано живеят комплекси твърде често автономни герои в сънищата, а в най-дълбокото блуждаят изтласквания и пишат сценария на нощния ни живот.
Ярки” сънища или съни„ща за реалността, такава каквато е
Себенаблюдението, което е основен емпиричен материал за моите схващания, ми дава основание да мисля, че става въпрос за т.н. „сън на яве”. Има нива на съзнанието, които се детерминират от локацията на Аза спрямо психичните ни сфери и границите между тях. Убеден съм, че т.нар. ярки сънища се появяват в гранична степен на нашето съзнание, в които сънищния Аз вероятно знае, че сънува и има известен контрол върху съдържанието на съня. В тези не редки случаи с клиента приемаме, че съня е от вида „мислене-сънуване” и възпроизвежда ситуация в будност т.е. несъзнаваното иска будната ситуация да се разглежда като че ли е сън. Тогава поставяме тази реална ситуация в по-широк контекст от този на всекидневния живот и я визираме в символна перспектива. Така използваме съня в неговата основна компенсаторна роля.
Ако сънят се отнася за актуална травматична ситуация тълкуваме съня в контекста на справяне с тази ситуация, преодоляване на травматизиращо събитие, но обикновено реалните сънища не се сънуват във връзка с травматични събития и се нуждаят от подхода описан по-горе.
