ТОТАЛНАТА ПСИХИКА




















Идеята ми за тоталност на психиката идва от ЕДНОТО НАЧАЛО(приказките за големия взрив), минава през древни и не чак толкова стари писания за UNUS MUNDUS(единен свят) и алхимичните трудове преди Нютон в които основно е търсено нещо от което може да се направи всичко и отива в творчеството на Юнг за цялостната психика. Интуитивно възприемам тази идея за да се убедя във взаимовръзката на тялото с психиката. Надниквам зад ъгъла и виждам за в бъдеще млади учени да се смеят над твърдението, че тялото и душата са различни неща. Днес обаче търсим аналогия между дейността на несъзнаваното и това, което наричаме физика на елементарните частици, а когато един физик приеме, че нещо може да бъде едновременно и частица и вълна, рано или късно ще бъде принуден да заеме повече или по-малко психологическа гледна точка и като г-н Айнщайн да потърси основна природна сила, нещо като енергия обединяваща всичко, и ще напише нещо като формула, нещо като полуистина: E= mC квадрат. Това реши въпроса с бомбата и войната, но не реши Човешкия проблем и Човешкия живот. Затова най-простичко Ви излагам идеята си, че психиката не е форма на съществуването, а самото съществуване. Фрагмент от това съществуване е нашата психика. Знаем обаче, че фрагмент от холограмния образ е образа на самата холограма. Така нашата психика е образ и подобие на тоталната психика.  Думи и имена, имена и думи, но няма как в началото бе словото и аз често наричам тоталната психика Бог, а човешката психика психето, а те не само са единосъщни, но са идентични без да са еднакви. Фрагмента е почти същия като цялостния образ, но „почти” и „като”. Затова същността на тоталната психика, разбирайте съществуването изобщо, е промяна, а смисълът е ВЕЧНОСТ. Въпрос на избор е да възприемаме и изживяваме промените като добро към по-добро или обратно. Фактически избираме нещо средно между два полюса, но често избора ни се доближава опасно близо до полюсите и тогава ни чака сериозна работа. Като начало трябва да осмислим една аксиома. Алхимиците я наричат



АКСИОМАТА НА МАРИЯ


Както и да си играем с думите истината е, че в дълбините на психето(нашата човешка психика – фрагмент от тоталната психика) на несъзнавания фон, се разиграват процеси и се образуват състояния значително по-сложни от дигиталната телевизия и компютърните технологии. Вековния труд на хиляди алхимици може да се фокусира в един вдъхновяващ стих, метафора на най-същностния процес в психиката изобщо – целия процес на ИНДИВИДУАЦИЯ:

ЕДНО СТАВА ДВЕ, ДВЕ СТАВА ТРИ И ОТ ТРЕТОТО ИДВА ЕДНО КАТО ЧЕТВЪРТО


ЕДНО явно е първично състояние на несъзнавана цялостност – за всички религии това е „О” като Отец или „А” като алфата или...
ДВЕ  означава противоположности с конфликт между тях. Широк е спектъра от символи и въплащения във всички митологии, религии, легенди и приказки.
ТРИ сочи възможността за решение на конфликта – помирителното трето. За мен това е ЛЮБОВТА и разбира се ИСУС спасението.
ЕДНО като ЧЕТВЪРТО е готовия „продукт” на процеса. То е като едно, но трансформирано в съзнателно състояние, ново съзнание, „разширено съзнание”, нов завет, относителна цялостност – хармония на противоположностите и взаимодействията между тях ...Завършеност на процеса на индивидуация.
                Ако в мислите и чувствата Ви се появи нещо като божествения ¾ неравноделен такт, така популярен в народното ни творчество, значи алхимичния стих е достигнал сърцето Ви. Аз интерпретирах този стих по повод на ЛЮБОВТА:
„Когато цифрата е качество – едно създава своята противоположност две,
А три е връзката им, тогава четири е вечност в смисъла на три в единство и ХАРМОНИЯ”
Вижте, три не е просто любов, трябват едно, че две, че и хармония между противоположни неща. Събирайки всичко това на едно място можем да изживеем четири. Нали Ви прави впечатление, че всички цифри са едно или двусрични, а че-ти-ри е трисрична и изглежда като нещо доста дълго.


Нивата на тоталната психика




Аксиомата на Мария е откритие, което показва как от едното нищо, може да се получи всичко. Визуалната интерпретация на вездесъщия принцип видях в кръста вписан в кръга. Това е символа за четворност – образ с четирикратна структура, обикновено квадратен или кръгообразен и симетричен. От мотива на кръга и четворността произлиза и символа на формирания кристал и на чудотворния камък. От тук аналогията води до град, замък, църква, къща и съд.
Конкретната мандала с кръга олицитворява пълнотата и съвършенството на тоталната психика и нейния частен случай – Човека. Кръстът, формиран от върховете на четворността, е универсален и в нашия случай олицитворява нивата на тоталната психика или нивата (сферите) в които изживяваме същността си.



                Вертикалното ниво е обективната психика, която за нас е обективно несъзнавана и обективно съзнавана. Това е едната двойка противоположности от сизигията. Това са двете нива на които преживяваме универсалното в Човека: колективното несъзнавано и споделената култура.
               Хоризонталното ниво е субективната псиика, която е по образ и подобие на обективната, аналогично: субективно несъзнавана и субективно съзнавана. Това е другата двойка противоположности на сизигията тотална психика и оформя сферите на личното несъзнавано и  личното съзнание. Първото изживяваме като несъзнателно поведение(сън, биене на сърцето и т.н.), а второто като обикновена осъзнатост. Наричам я така, защото нашето его обикновенно се преживява на това ниво.


               Горното виждане получих когато интересите ми се насочиха към така наречения вътрешен свят. Ясно е, че става дума за субективното ниво на психиката ни или личните сфери. Спонтанно произведените четвъртични образи(включително мандалите) в тези сфери показва способността на Егото да асимилира несъзнаван материал и даже да го интерпретира в културалната сфера(виж косвената връзка между архетип и култура)
               Ще ви покажа образите, които видях, когато преобладаващия ми интерес бе насочен към външния свят. Заставайки на брега на морето(границата между съзнавано и несъзнавано) изживявах четворността чрез следната визия:

Когато егото се окаже на границата то „вижда” четирите свята в едно. Бих го нарекъл егоистично виждане, тъй като в тоталната психика тези нива и сфери функционират като едно организирано цяло. Фактически егото вижда едно и също нещо, но в различни плътности. Казано философски – едно съдържание в четири различни форми. Явно тези форми имат аналог с четирите агрегатни състояния. 


За мен интересното е съотношението между съзнаваните и несъзнаваните нива в личностните сфери на психиката в т.н. психе. Това е визуализирано чрез айсберга:





За кожата на една бълха



Комлексът е онази автономна психична структура, която индивидуализира несъзнаваното, гради и населява субективното несъзнавано.Комплексар, чешит са смислови понятия с негативен оттенък отразяващи значителното въздействие на комплексите върху поведението на индивида. И понеже няма същност, която да не обладава психика, то няма и индивид без комплекси. Фактически това са авторите на нашите сънища, творците на информация и съобщения за съзнаваната сфера и нейния център Егото.


Комплексите ни се активират от въздействията на външния свят(библ.- този свят) и преди всичко от  вътрешния ни свят.Именно чрез комплекса външния свят става вътрешен. Така се храни комплекса точно каkто бълхата от нашата кръв. Когато комплеса се охрани добре той напуска орбитата на управляващия ни психичен център(АЗ, себе си), става автономен, тръгва към съзнанието огъва го и човек вече не е на себе си, а на автономния си комплекс. Когато един несъзнаван комплекс е активиран, не можете да го спрете! Той подло(зад гърба, несъзнавано) се промъква и накрая излиза на челото(разбирай “третото око”) точно както бълхата когато се нахрани излиза на челото. Хора, които не знаят за комплекса  могат и да го сънуват. Това се дължи на проникващата сила на несъзнаваните комплекси и заразяващатa им същност. Отиваш и преспиваш в дома на роднини и въшлясваш. Едно време обичах да ходя на гости в роднини. Забелязах, че в определен роднински дом сънувам сънища с едно и също впечатляващо съдържание. Споделих с домакините това и през смях ми съобщиха, че у тях всички гости са гледали този филм. Мотивите на съня се определят от “атмосферата на дома”. Още тогава разбрах, че съдържание с голяма важност, нещо което трябва да се знае и да не се пази в тайна -  излиза по някакъв начин. По принцип бълхите и въшките принадлежат на дявола и българския народ мисли, че той е господар на плъховете и бълхите. Мнозина се страхуват и се  гнусят от тези не съвсем безобидни животинки, а общото чувство, че те са лоши и демонични, се дължи на това, че са паразити и смучат нашата животворна кръв – както един автономен комплекс. В нашия език има израз “да правиш от бълхата слон”. Разбирам го като профилактична препоръка помагаща за деактивация на несъзнавания, автономен комплекс. В актуалния си живот виждам как истинския духовен живот е изчезнал, говори се за незначителни и банални неща(като политика например), чета глупави дисертации, свидетел съм на безкрайни философски и теологически спорове(кой бог е по-велик), изкуството заприличало на жалка халтура, избягва жизнено важните въпроси. По социалната мрежа тече застояла, миришеща лошо и безполезна информация. Потокът от жизнено важна, полезна, благотворна, либидна, психична енергия е блокиран. Духовната бедност е повсеместна, духовният живот е изчезнал, и тогава се появяват... бълхите.      
Баща ми(герой от Отечествена война) ми каза, че първото нещо, първия ден, което го е впечетлило на фронта са били бълхите. Войната е полезна само ако е във вътрешния ни свят и вместо да ги наричаме първа световна, втора световна -  нека да е Армагедон за да са вечни бълхите, въшките и всички останали.



Кучето и котката или Сянката и Персоната

 Сянката. Бягаш ли?  -  Гони те! Гониш ли я?  -  Бяга! Напомня ми непрекъснатата игра с немската овчарка която пази дома ни. Непрекъснато върви след нас като сянка. И до там с позитивната функция. Лошо става, когато нещо негативно се опита да влезе в нас. Забележете как съм поставил топографски сянката в мандалата на тоталната психика(виж инструменти)  -  тя обгръща Егото със съзнаваната сфера на собствената ни психика, а това е дома, къщата на душите ни. И когато душата е христианска това е  архангел Михаил  - нашата духовна крепост. За мен това е Анубис. Ролята на тази символика е да ни заведе до една реалност, която би могла да се осъзнае. Важното е да се разбере, че сянката притежава жизнено важен инстикт, който може да помага. Това е почти безпогрешната интуиция за добронамереност и любов. Реално сянката ни пази от злодеяния, недобронамереност, злост, завист, неприязън и най-вече страх. Поглеждам проекцията на  моята Анубис сутрин с любов и получавам позив за обич към всичко. Мотивиран съм да не мразя, да не наранявам и най-вече да преодолявам страха. Това е едната страна на сянката и мога да кажа, че тя е позитивна, докато стои във вътрешния свят и не действа във външния, където е мястото на персоната  -  да се движи, да действа и да защитава. Във вътрешния свят тази роля се пада на сянката. Тя пази женската душа от обсебването на анимуса. Това най-често е под формата на критика към всички и всичко  - и проклетия анимус винаги е прав, но склонен към грешки в специфичната ситуация, защото обича да обобщава. В такива случаи сянката би помогнала на жената, за спиране на спорове и критики, ако тя(жената) каже на своя анимус: “Ако си толкова ужасно фанатичен за това, кое е погрешно и как “трябва” да бъде, погледни към моята сянка.” Спомнете си и думите на Иисус: “Нека, който се чувства безгрешен, пръв да хвърли камъка!”. Тогава става сблъсък вътре, който много помага на жената да подреди това, в което вярва истински. Така е благодарение на това, че жените нямат желание да бъдат перфектни, докато мъжете имат такъв стремеж. И жената ако има силен анимус, съответно има силна сянка, и като конфронтират имат шанс да станат осъзнати. С други думи, ако една жена има силен анимус и може да преодолее съпротивата да познава сянката си, тя може да развие определена степен на мъжка обективност за нещата, които стават в нея и да постигне осъзнатост. Тя трябва да се научи да  разбира разликата между нея и нейните схващания, между нейното женско его и нейния мъжки анимус. А ако не може, ще изстрада безкрайно много проблеми в отношенията с хората. При индивидуацията си жената има един момент, в който трябва да се откаже от магическата сила, която притежава спрямо мъжете, поради това, че те проектират своята анима върху и’. Ако иска да придобие индивидуална личност жената трябва да пожертва идентификацията си с такива проекции. Същото се отнася и за мъжа. Там, където няма любов се намесва силата. Една жена със силен анимус има престижна персона, която пък се опитва да я защити във външния свят. Така чрез осъзнаване важните за нас сянка и персона се трансформират във функции, които ни пазят и помагат. Поглеждам през прозореца и виждам огромен вълк, който би ме изял, но познавам овчарката, която би дала живота си, за да не се случи това. И не мога да не се преклоня пред оня примордиален дивак успял да превърне кошмарния външен хищник в божествен пазач. Сега е наш ред да трансформираме хищника вътре в нас във верен страж на вътрешни и външни врагове, да наречем персоната Анубис, а сянката  -  Бастет и да не забравим да нахраним кучето и котката.




Накарай мързеливия да работи за да те научи на акъл!
Или двата аспекта на човешката онтология


Колкото по-продължително изучавам себе си и другите човешки същества толкова съм по-склонен да мисля, че мързелът е най-силната човешка страст и  по-хитър механизъм за осъзнаване. Затова може би сме летаргични по рождение като под рождение разбирам рожденния ден на всичко. В ентропията се зачева нещо което по-късно наричаме живот и остава спомен вечен. Сега имаме силна склонност да се задоволяваме с това, което сме. Разбира се имаме и други страсти. Доскоро мислех, че най-силната страст в човека е гладът, сексът или властта, но сега мисля, че най-силната страст е мързелът. Споменът за ентропията се наблюдава под формата на летаргия в цялата природа: това е мощна, консервативна сила, която има за цел да запази сегашното състояние, по-точно вечното статукво. Затова мързеливия мрази промените. Но живота е перманентна промяна и развитие. И психиката разполага с перфектен механизъм за поддръжка на този живот. Това е натиска на страданието. Мързелът не мори, но много мъчи. И човек поумнява от зор. Необходимо е доста силно страдание, за да се стигне до развитие. Може би, ако не бяха под подобен натиск, рибите никога  нямаше да се научат да ходят по сушата. И вероятно всички огромни мутации и скокове в еволюцията са се случили в критични ситуации, където е важело: “Или се променяй, или изчезвай от лицето на земята!” Народа казва: “Или се оправяй или хващай гората!” Това се случва както в живота на нациите и групите, така и в живота на индивидите. И точно в индивида, в обективно несъзнаваната му психика има и противоположен аспект на поумняването – съзнанието. По-високото съзнание при човешките същества – в сравнение с висшите топлокръвни животни, които показват частични следи на съзнание – се дължи на излишъка на инстинктивна енергия, която не се използва за оцеляване. Това наблюдавам при животните в двора. Поради факта, че не се грижат за премахването на враговете и за намирането на храна, те са облекчени от извършването на някои биологически инстикнтивни занимания. Играят много повече и по-често, отколкото животните в природата, които рядко играят, освен ако са  много малки. Всъщност порасналите животни никога не играят. Те са прекомерно заети с оцеляването си. Животните в двора играят, а а аз мога да пиша, защото партньора е поел грижата за оцеляването ни. Играта е начало на всички духовни и културни занимания на съзнанието. Това е в пещерните рисунки, това  се наблюдава и  при децата. Първото нещо, което едно дете прави, са ритмичните движения.
Даваш му звънче или нещо друго което детето полюшва напред-назад, нагоре надолу и разбираш, че вибрацията е носителят на съзнанието. Сякаш на индивидуално ниво детето повтаря същия процес на развитие, който човечеството е имало като вид. Винаги в началото е ритъмът на вибрацията.
В друго писание ще Ви опиша как чувам този вечен ритъм. За сега правим извода: Излишакът на жизненост, която не е предвидено да бъде вложена в някаква конкретна цел в живота, се натрупва в онзи отграничен, несъзнаван комлекс, който добива достатъчно енергетичност и автономност за да се отдели от несъзнаваната сфера на психиката и стане център на съзнанието и който наричаме Его. Цикъла на трансформация(промени) на това чудо е седем години. Ако се замислим ще разберем как се достига до излишък на жизненост.
Няма да забравя Бог – дал този излишък(вероятно чрез зърнените култури).Затова и никой не е по-голям от хляба! Ще благодаря и на партньора за хляба, който ежедневно прави и поднася за да  мога аз да Ви поднеса това писание.



Да не забравим да нахраним и птиците




 В най-общия случай човек се страхува от сянката си. Поставям се на мястото на първобитния човек в пещерата. Запаленият огън проектира върху стените огромни сенки, които никой не свързва с хората около огъня. Опасността отвън е подобна на опасностите вътре. Днес ние все още се страхуваме от сянката си.
Гнусим се от животинската си страна и затова се страхуваме от животните и не ги обичаме, а това е част от исконната ни същност. Германците са известни с претенциите към личната хигиена и казват: “Трябва да изпера мръсното бельо” и още: “Културата на една нация се измерва с количеството сапун за месец”. Възможно ли е чистотата около нас да съответства на чистотата вътре в нас? Вероятно не, защото значителна част от съянката си получаваме от контактите ни с другите хора и средата. Като общуваме с околната среда, постоянно се замърсяваме, така да се каже. Но да се върнем на мръсното бельо. То е вид мръсотия която оставяме всеки ден. Част от нея се образува от потта и от други екстременти, а друга част от околната среда. Имаме машини и ОМО с които перем перфектно. Но какво правим с дребнавата, зловредна сянка-мръсотия, която отчуждава хората един от друг: малкият  егоизъм, глупавите проекции и т.н., които винаги са заразявали всички общества и отношения. Хората смятат, че могат да ги изяснят, като се конфронтират един с друг с: “Аз казах…” “Ти каза…”. Страшно много искат да се разберат по този начин. Но не става. И ето ти сега една странна идея идваща от една приказка. Да се извикат птиците на целия свят. Всички птици на всички неща. И когато тази зима реших с партньора си да храним птиците разбрах какво означават те. Идеята птици да перат бельо с човките  и ноктите си е наистина странна! Но те наистина го правят. Птиците са фантастиични и означават фантазии. И това са трансформации на собствената ни Сянка в творчески фантазии, които образуват символите. Ето го сапуна за нашата душа. Онова което изчиства всички глупости, които сме насъбрали, натрупали по време на стагнациите на собствения си живот.








Няма коментари:

Публикуване на коментар