Носейки образа на Големия взрив ние изживяваме аналогичен образен процес, който наричаме символ. Той е рожба на компенсаторната връзка между две противоположности, чиято цел е цялостността. Затова и символът, който съм показал, олицетворява цялостността на две противоположни същности. Вижте кръга от който излизат лъчите. Това е едната същност изразяваща цялостност и нещо свързващо. Лъчите са другата страна на това единство и показват нещо разделящо. Символът отправя предизвикателство към нашите мисли и чувства. Затова гледайте Големия взрив, стимулирайте Вашите чувства и така по-лесно ще разберете своята Същност. Това е много сериозна стъпка по пътя за Вашето развитие.
Символът на символите
Знакът * Тайгиту е един от прозрените изначални символи на човечеството.
Той представлява двойките светлина и тъмнина, мъжко и женско като единство, като цялост, „едно- временно с нея са представени горе и долу, дясно и ляво, пред и зад, накратко – светът на противоположностите”
Прототипа на Тайгиту явно е цялостната психика в нейната динамика и развитие. Събрани са съзнавано и несъзнавано в една нова, свързваща и компенсаторна нагласа. Така нито съзнаваното е същото, интегрирало несъзнавано в себе си, нито несъзнаваното е със същото съдържание осветено от ново съзнание. Най-очарователния израз на символа, според мен, е чувството за взаимна принадлежност на двете противоположения на психиката изобразени в мъжкото и женското начала. Тава е единството и борбата между двата принципа: ерос(привличане) и логос(разделяне).
* Интересна е дискусията за знак и символ!
============================================================
============================================================
Мандалата на Якоб Бьоме
Впечатлен съм от този средновековен философ, защото освен качествен мислител той е бил добър теолог и обущар и земен човек. Напомня ми Леонардо Да Винчи. Нарекъл е мандалата си Филосовския глобус и ако
се позамисля усещам, че и на Якоб не му е чужда идеята за топография на психиката. Мандалата е от труда „Четиридесет въпроса за душата” от 1620 година. Едно по-чувствено поглеждане ме кара да мисля, че средновековните мислители са били доста по-наясно със същността на душата отколкото съвременните психолози.
Според Бьоме сферичният образ е присъщ на душата. И наистина сега съвременните апаратури „виждат” обвивката на собствената ни психика(аурата) сферична. В средата на сферата(душата) е сърцето откъдето струи светлина.
„Когато тази светлина, намираща се в средата, свети в четирите духа, то силите на четирите духа възхождат в светлината и оживяват, и обичат светлината т.е. те я приемат в себе си...”
„Сърцето раждащо се в силите, то остава винаги в средата, и това е синът... И това е истинския Св. Дух, когото ние, християните, почитаме и славим...”
Кватеритета при Бьоме са четирите качества, които се покриват отчасти с четирите елемента огън, въздух, земя, вода, аналогични на четирите агрегатни състояния плазма, въздухообразно, твърдо, течно, четирите свойства топъл, сух, студен, влажен, отчасти - с вкусовите усещания като тръпчив, горчив, сладък, кисел, отчасти с четирите цвята жълто, зелено, червено и бяло. Кватернитета пък се състои от Father(Бог Отец), H.Ghost(Св. Дух), Sonne(Син) и Earth(Земя), респективно Earthly Man(земен човек) или аз бих добавил по-точно Мария, но тогава светицата все още не е била канонизирана.
Най- много ме впечатли, че двата полукръга, олицитворяващи противоположностите, са обърнати с дъгите си един към друг, вместо да се съединяват в затворен кръг. Обяснявам си това с факта, че християнската душа, както и тази на автора не може да си представи обединяването на противоположностите в цялост(кръг) и най-вече на доброто със злото или Бога с дявола.Освен това мандалата е разделена и на горна и долна част. За Бьоме долната половина означава „вечния мрак”( разпознавам несъзнаваното) и съответства на ада, обаче горе на светлата област се усеща съответствието с видимия свят(разпознавам съзнаваното). Така мандалата представя „царството на природата”, което от своя страна е Голямата Вечна тъмнина и „Божието царство” или „Glori” е светлината, за която говори Йоан в 1:5 : „и светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.” И в този смисъл двата полукръга, черния и белия не могат да се обгърнат т.е. противоположностите не могат да се съберат в цяло. Знаем, че за нас това не е пътя Господен. За да влезе Иисус в сърцето ни първо трябва да се смирим, да примирим своите противоположения, да интегрираме несъзнаваното си, да направим хармонията между несъвместимото, да изчистим противоречията и създадем нова динамика и т. н.
За това природата се е погрижила създавайки най-значимия за живота психичен процес. От нас зависи да го изживяваме непрекъснато.
